Външният вид на мопса е много оригинален и екзотичен. Голяма глава с много къса и широка муцуна, поставена на закръглено тяло. Над носната гъба има дебела кожна гънка, от която не може да се види гърба на носа. Но най-голямото очарование на мопса му придават неговите очи – те са големи, изпъкнали, тъмни, блестящи и „говорещи”. В тях светят закачливи и дяволити искри, а понякога и дълбока тъга.
Кожата на главата образува дълбоки бръчки и гънки, наподобяващи мозъчните. Щията е мощна и къса и кожата по нея също образува гънки. Линията на върха не е дълга. Главата и тялото трябва да изглеждат колкото се може по-монолитни. Опашката е високо поставена и завита на гърба, желателно е в два пръсена.
Козината на мопса е къса, плътно прилягаща, гъста и мека. Окраската напомня на тази при сиамската котка. Основният фон е бежов с различни оттенъци – от прасково-златисто до сребристо. На муцуната има черна маска. Ушите и възгламничките на лапите също са черни. На гърба има тъмна ивица. Срещат се и съвсем черни екземпляри.
Когато срещнете мопс за първи път, може да си помислите, че това е един тромав и бавен пипкав тип, който по цели дни се търкаля на дивана на стопанина си, но това е голямо заблуждение. При мопса важи правилото много в малкото. Този пес е учудващо подвижен за своята тромава външност. Създава се впечатлението, че се старае да се намира във всички части на дома едновременно и участва във всички семейни дела. Той може по цял ден да щъка насам-натам, да посумтява, като че ли е зает с нещо, да помага на стопанина си във всяко негово начинание.
А това е Дарко(Дарин), мопса на леля ми.:)) Ние с него се разбираме перфектно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар