От дни исках да покажа това сладкооооо :)))))

Чочка

Сега искам да представя едно много специално за мен създание!

Моята зайкиня Чочи, която е на 4 години и вече изглежда така...

И има най-сладката заешка муцунка... :)))

Тя много обича да тича и да скача...като всеки заек. Позира за снимки и ни най-малко не се притеснява от човешкото присъствие. 

 И има страхотна прическа!

Тя е голяма чистница! :))) С винаги искрящо бели участъци от козината...

Чочка страшно много обича вниманието. Никога не пропуска да си поиска милувки...;}}}

Тя оценява свободата, защото прекарва основната част от времето си в клетка...

Чочка е щастлив заек. Храни се с...каквото си поиска... :))) С моркови, сено, жито, гранули за зайчета и всякакви забранени неща като вафли, чипс и бейк ролс. Странното е, че тя не обича зеле! Имам си претенциозен заек! Но нещото, което винаги я изкушава са ядките. Най-много обича фъстъци и бадеми. :)))

Винаги е гладна и е готова на почти циркови номера, за да похапне!

Обича да си точи зъбите като дъвче крехки клончета от млади дървета и...металните пречки на  клетката си. :D

Canadian Wolf Dog

Тук вече мога да се похваля с близки контакти с тези  красиви животни...

Тъй като си имам едно от тях от много години насам...

Това е Алекс, за съжаление вече възрастен на снимката...

Той е красиво и гордо животно, много обичливо, и интелигентно. Роден е през 1998 г.

Както се вижда на снимката, канадския вълк е много сходен с немската овчарка. Даже някои хора твърдят, че той е просто черно немско овчарско куче. Аз лично не съм сигурна в това, най- малкото защото канадския вълк е с по-къс косъм. Освен ако не е кръстосан с немска овчарка, какъвто е случая с родителите на моя Алекс.

Mops

Външният вид на мопса е много оригинален и екзотичен. Голяма глава с много къса и широка муцуна, поставена на закръглено тяло. Над носната гъба има дебела кожна гънка, от която не може да се види гърба на носа. Но най-голямото очарование на мопса му придават неговите очи – те са големи, изпъкнали, тъмни, блестящи и „говорещи”. В тях светят закачливи и дяволити искри, а понякога и дълбока тъга.

Кожата на главата образува дълбоки бръчки и гънки, наподобяващи мозъчните. Щията е мощна и къса и кожата по нея също образува гънки. Линията на върха не е дълга. Главата и тялото трябва да изглеждат колкото се може по-монолитни. Опашката е високо поставена и завита на гърба, желателно е в два пръсена.

Козината на мопса е къса, плътно прилягаща, гъста и мека. Окраската напомня на тази при сиамската котка. Основният фон е бежов с различни оттенъци – от прасково-златисто до сребристо. На муцуната има черна маска. Ушите и възгламничките на лапите също са черни. На гърба има тъмна ивица. Срещат се и съвсем черни екземпляри.

Когато срещнете мопс за първи път, може да си помислите, че това е един тромав и бавен пипкав тип, който по цели дни се търкаля на дивана на стопанина си, но това е голямо заблуждение. При мопса важи правилото много в малкото. Този пес е учудващо подвижен за своята тромава външност. Създава се впечатлението, че се старае да се намира във всички части на дома едновременно и участва във всички семейни дела. Той може по цял ден да щъка насам-натам, да посумтява, като че ли е зает с нещо, да помага на стопанина си във всяко негово начинание.

А това е Дарко(Дарин), мопса на леля ми.:)) Ние с него се разбираме перфектно!

Fainting Goats

A fainting goat is a breed of domestic goat whose muscles freeze for roughly 10 seconds when the goat is startled. Though painless, this generally results in the animal collapsing on its side. The characteristic is caused by a hereditary genetic disorder called myotonia congenita. When startled, younger goats will stiffen and fall over. Older goats learn to spread their legs or lean against something when startled, and often they continue to run about in an awkward, stiff-legged shuffle.


http://www.youtube.com/watch?v=RGz97dxGHV8&feature=related

Slow cool lorisessss :))))

Slow lorises are a group of five species of strepsirrhine primates which make up the genusNycticebus. Found in South and Southeast Asia, they range from Northeast India in the west to the Philippines in the east, and from the Yunnan province in China in the north to the island of Javain the south. Although many previous classifications recognized fewer species, five are now considered valid: the Sunda slow loris (N. coucang), Bengal slow loris (N. bengalensis), pygmy slow loris (N. pygmaeus), Javan slow loris (N. javanicus), and Bornean slow loris (N. menagensis). The group's closest relatives are other lorisids, such as slender lorises, pottos, false pottos, andangwantibos. They are also closely related to the remaining lorisiforms (the various types ofgalago), as well as the lemurs of Madagascar. Their evolutionary history is uncertain since theirfossil record is patchy and molecular clock studies have given inconsistent results.

Slow Loris ;}}}

http://www.youtube.com/watch?v=g9f-6jygRJk

Който не обича животните, не обича и хората!

Иска ми се да се откъсна от света на хората и да се докосна до света на животните...Те има на какво да ни научат! :)))