Всички знаете какво е това...За и против???

Шипоопашата костенурка

Тази публикация правя в памет на костенурката Ники!
(За съжаление не разполагам с негова оригинална снимка в електронен вид.)

Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) е вид влечуго, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки(Testudinidae).

Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 kg тегло (източния подвид е по-едър) и 28 cm дължина. Много подобна е сродната ѝ шипобедрена костенурка (Testudo graeca), която също се среща на територията на България.

Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.

Шипоопашатата костенурка снася на 2-3 пъти по 2-5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни.

Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак,левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания!!!

Щраус

Щраусът (Struthio camelus) е птица от разред Щраусоподобни (Struthioniformes). Той е най-едрата актуално съществуваща птица, мъжкият често тежи значително над 150 кг и има дължина на тялото близо 3 метра. Щраусът тича с 70 км/ч.

Според археологическите проучвания щраусите съществуват от преди седем милиона години, докато търговията с щраусови пера датира от хиляди години. Арабите наричат щрауса камилска птица, докато учените имат друго име – Struthio camelus.

През вековете перата от щраус са означавали голямо богатство. С течение на вековете по-търсена стока става кожата от щраус. Щраусът е познат на човека от хиляди години - от времето на Вавилонската цивилизация, Египет и Асирия. Най-ранните спомени за щрауса в Южна Африка датират от 1775 г от пътешественици в ранните векове. Според тях, много фермери притежават питомни щрауси, които се разхождат свободно.

Щраусът е най-голямата от съществуващите птици и е единственият член на семейство Щраусови (Struthionidae). Щраусите са едни от най-старите птици живеещи на Земята и принадлежат на семейството на нелетящите птици наречениratite. Техните роднини са емуто (Австралия), киви (Нова Зеландия), казуари, нанду(Южна Южна Америка). Те изглеждат като праисторически същества с дългите си силни крака и динозавроподобни стъпала.

Щраусите са номади, предназначени от 60 млн години еволюция да скитат, през обширни необятни пространства от трева и пустиня. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата които са цепнати, и добре подплатени им стъпала предназначени да изследват пустинята и за развиване на висока скорост. Това е тяхното главно оръжие за самозащита. Щраусите винаги ритат напред и надолу вдигайки крака си до нивото на лицето на човека.

Един голям мъжки щраус достига до 2,5 м височина и тежи около 135 кг. Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части бели и черни. Женските са по-малки и имат сиво-кафяви пера. И при двата пола главата изглежда малка в сравнение с останалата част от птицата. Главата и повечето от шията са почти голи бидейки нарядко покрити с четино подобни пера. Краката също са голи, кожата на шията и краката е сивкава или червеникава.

Щраусите с техните дълги шии и остро зрение са в състояние да виждат на значително разстояние, а с мощните си крака могат да развият скорост до 70 км/ч. В дивата природа човек трудно може да се доближи до тях освен в резерватите, където птиците са свикнали с човека. Птиците имат големи кафяви очи, горните им клепачи имат тънки перца, които приличат на дълги мигли, предназначени да ги пазят от силното пустинно слънце. Те имат изключително зрение. В открито поле, дългата шия на щрауса и малката му глава действат като перископ, обръщайки се на всички страни за непрекъснато наблюдение на полето, докато голямото му тяло остава скрито зад храсти и скали. Животни търсещи безопасност като зебрите, използват косвено остротата на тези погледи.

Тук извадих късмет! Заснех любовния танц на мъжкия щраус около една от женските му.

От дни исках да покажа това сладкооооо :)))))

Чочка

Сега искам да представя едно много специално за мен създание!

Моята зайкиня Чочи, която е на 4 години и вече изглежда така...

И има най-сладката заешка муцунка... :)))

Тя много обича да тича и да скача...като всеки заек. Позира за снимки и ни най-малко не се притеснява от човешкото присъствие. 

 И има страхотна прическа!

Тя е голяма чистница! :))) С винаги искрящо бели участъци от козината...

Чочка страшно много обича вниманието. Никога не пропуска да си поиска милувки...;}}}

Тя оценява свободата, защото прекарва основната част от времето си в клетка...

Чочка е щастлив заек. Храни се с...каквото си поиска... :))) С моркови, сено, жито, гранули за зайчета и всякакви забранени неща като вафли, чипс и бейк ролс. Странното е, че тя не обича зеле! Имам си претенциозен заек! Но нещото, което винаги я изкушава са ядките. Най-много обича фъстъци и бадеми. :)))

Винаги е гладна и е готова на почти циркови номера, за да похапне!

Обича да си точи зъбите като дъвче крехки клончета от млади дървета и...металните пречки на  клетката си. :D

Canadian Wolf Dog

Тук вече мога да се похваля с близки контакти с тези  красиви животни...

Тъй като си имам едно от тях от много години насам...

Това е Алекс, за съжаление вече възрастен на снимката...

Той е красиво и гордо животно, много обичливо, и интелигентно. Роден е през 1998 г.

Както се вижда на снимката, канадския вълк е много сходен с немската овчарка. Даже някои хора твърдят, че той е просто черно немско овчарско куче. Аз лично не съм сигурна в това, най- малкото защото канадския вълк е с по-къс косъм. Освен ако не е кръстосан с немска овчарка, какъвто е случая с родителите на моя Алекс.

Mops

Външният вид на мопса е много оригинален и екзотичен. Голяма глава с много къса и широка муцуна, поставена на закръглено тяло. Над носната гъба има дебела кожна гънка, от която не може да се види гърба на носа. Но най-голямото очарование на мопса му придават неговите очи – те са големи, изпъкнали, тъмни, блестящи и „говорещи”. В тях светят закачливи и дяволити искри, а понякога и дълбока тъга.

Кожата на главата образува дълбоки бръчки и гънки, наподобяващи мозъчните. Щията е мощна и къса и кожата по нея също образува гънки. Линията на върха не е дълга. Главата и тялото трябва да изглеждат колкото се може по-монолитни. Опашката е високо поставена и завита на гърба, желателно е в два пръсена.

Козината на мопса е къса, плътно прилягаща, гъста и мека. Окраската напомня на тази при сиамската котка. Основният фон е бежов с различни оттенъци – от прасково-златисто до сребристо. На муцуната има черна маска. Ушите и възгламничките на лапите също са черни. На гърба има тъмна ивица. Срещат се и съвсем черни екземпляри.

Когато срещнете мопс за първи път, може да си помислите, че това е един тромав и бавен пипкав тип, който по цели дни се търкаля на дивана на стопанина си, но това е голямо заблуждение. При мопса важи правилото много в малкото. Този пес е учудващо подвижен за своята тромава външност. Създава се впечатлението, че се старае да се намира във всички части на дома едновременно и участва във всички семейни дела. Той може по цял ден да щъка насам-натам, да посумтява, като че ли е зает с нещо, да помага на стопанина си във всяко негово начинание.

А това е Дарко(Дарин), мопса на леля ми.:)) Ние с него се разбираме перфектно!